Боледувам, навярно от нежност, или болест - без име, не знам... Но... лекувам се - с хапче \"Душевност\" и то - против срам... Боледуват и други край мене, май, зараза нападна света... От ужасното, дяволско време - боли ме глава... Обещаваха цяла вселена тъй разумни наглед същества, ала тя се оказа смалена - души мисълта... Проветрявам, защото е душно и защото съм толкова сам... В светлина ако правя изкуство - ще бъда огрян...