С бостанско плашило се плашат деца,
това, тъмна сянко, го знай:
невръстни се стряскат от глухия мрак
и плачат от нощния лай.

Но воин, венчан за суровия меч,
как мислиш да сплашиш, кажи?
С пронизващи крясъци, с нож, със куршум
със кобра, която кръжи?

Щом даже стихиите дръпват назад,
разбити о бойката гръд,
и ти ще побегнеш със счупен гръбнак -
да търсиш спасителен кът.

На своята сила аз извора знам.
И ти го познаваш добре.
Това е Прекрасната Тайнствена Чунг,
Космичното наше Сърце.

Това е онази Всевластна Ръка,
която чертае летеж,
която е моята броня и щит
и моят извечен копнеж.

Така че, когато с бостанския шут
ще сплашваш Майтреев боец,
недей да забравяш, че всъщност... какво?
Плетеш му пореден венец.

                                                                      23.Х.2000 год