uFeel.me
Бодливо
Автор: yossifova,  30 януари 2009 г. в 01:18 ч.
прочити: 187

Има такава градина -

поливана със възторзи,

с посадени мечти

и с много нежности.

Има красиви сенки.

Има жажда и глад,

тиха безбрежност

и гаснещи свещи.

Има спящо небе

върху птичи криле.

И на хоризонта му -

вятър от страсти.

Който плаче и пее,

стиснал в устата си

мъничка бяла роза.

- Колко си хубава,

и колко си истинска.

Ти си прекрасната.

Как обичам бодлите ти,

впити в моите устни.

Ако сега те изпусна

ще разпилея листчетата

на най-красивата си

и бяла илюзия.

Розата тихичко плачеше

и ронеше венцелистчета,

падащи нежно в градината

и рисуващи бяла илюзия.

Има такава градина -

с лехи от падащи спомени.

По-хубав ли прави живота ни

или е параклис за прошки.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me