Ако в живота се промъкна
през иглените му уши
и доживея в старост с тръпка
стихът все тъй да ме теши,

дали ще има покрай мене
приятели, щом загорчи? -
Един ще бъде ми потребен
да склопи моите очи.

Навярно в къщата ми празна
ще спомня нечия любов.
Ще дойдат всичките на празник
преди да скрие взор покров.

Аз истинската ще позная
по насълзените очи -
тя за последно ще ме смае
и цвете ще ми подари.

В денят, когато Тя пристъпи
ще искам в малкия екран
Родината да ме окъпе
в полята с мак и флаг развян.

Последен път на планините
да видя онзи връх мечтан
достиган само от орлите,
във лед и снегове скован,

под който тръгнах надалече
в светът, учудващо голям.
О, знам, че няма порив вечен
и след смъртта ни няма блян.