Честичко взех да се питам защо
толкова много треперим,
тъкмо над тялото с кратък живот,
сякаш е братът ни верен?

Всичките грижи и куп страхове
нему принасяме с почит,
въпреки краткия негов мандат:
колкото вестник за прочит.

Роби нещастни не сме ли така
на господар недоучен,
който, освен че ламти за блага,
е и убийствено скучен?

Знаем, че толкова мрази смъртта,
че е готов на измяна,
само и само да крета така,
само да няма промяна.

Виж го какво ще направи от страх,
ако му дръпнеш комата,
а пък за болести стане ли реч,
просто си губи главата.

Ех, да не бяхме такива слепци,
щяхме да мислим за друго:
за да ореме Госпóдня земя,
как да потегнеме плуга

и да забравим самите си нас,
а да възлюбим човека...
Ето тогава със радост и чест
бихме живели довека.