Съдби хиляди уникални –
бедни и богати неразбрани
вървят по улиците кални
на душевните тегла и рани.
Искат да вървят в редици
напред по хлъзгава пътека.
Всред тях хора със камшици
се борят за доброто на човека.
Камшикът на всеки се предава
и болката предишна забравил
правосъдие притежателя раздава –
от бичуване нали се е избавил?
Бичът е в теб и мен и всички нас.
Бичуваме се до насита,
а роптаем до последния си час
и търсим истината - грозна, неразкрита...