Спусне ли се тайнствен здрачът,
властна - грабва ме нощта.
А душата тихо плаче
за изгубени неща -
за помръкнали надежди
и несбъднати мечти.
Чезне перлената нежност,
а животът си лети...
Пак разпъват ме въпроси
и не мога да заспя.
Болката в душата нося.
... И се ражда песента...