Толкова отдавна
не съм писала стихове...
Защо?
Нима съм престанала вече
да виждам,
да чувам,
да чувствам?
Какво не е същото?
И след земетръсите
небето е синьо.
Бял пух
от крилете на ангели
рисува в простора
причудливи картини.
Вятърът тъничко
свири в комините
(оцелелите),
а друг негов събрат
(ах, какъв прелъстител!)
танцува с разлистени клони,
краде аромат от липите
и го пръска
над сънния град.
Жива съм.
23.05.2012г.
Бог да ни пази!