Пред Тебе - нежелана, необичана,

отхвърлена, изгонена и ничия,

със гневни думи яростно отричана -

прекланям аз глава и коленича.

Измести Те звънът фалшив на златото,

ценено повече от много хора днес.

Кажете, става ли сърцето по-богато

щом джобът пълен е, но няма чест?

Нима без Тебе ний ще бъдем истински?

Ще плачем, ще се смеем от сърце?

Как без любов ще се роди за в бъдеще

щастливо и обичано дете?

Не знаят ли, че с Теб светът започва

и идеш ли си ти, ще свърши той?

Че всяко зрънце върху плодородна почва

не би покълнало без теб, Любов!

От векове във Тебе все са вярвали

и търсили са те, и са копняли,

за Тебе милиони са умирали,

чрез Тебе - милиарди оцеляли.

Не си Ти нежелана, ни отричана.

И никога не ще бъдеш отхвърлена.

Пред теб, Любов, все още търсена -

прекланям аз глава и коленича!