Заключил нощните си тайни,
завесите съдрал от яд,
довел гнева си до безкрайност,
излязъл от довчерашния ад,
в сумрака на гнетящите тревоги
разровил своята съдба,
потърсил пътища към Бога,
приел, че пътят е борба,
честта превърнал на икона,
достойнството в постигнат идеал,
страха натикал в мъртви зони,
в мъртвилото от гибел оцелял,
отправил поглед към небето,
надеждата, тя винаги е тук,
обяздвайки вълните на морето,
превърнал помислите в звук,
захвърлил угнетяващи тегоби
с вяра в утрешния ден,
строшил оковите на роба,
спасил душата си от тлен,
живееше и бе свободен,
желаеше за всички свобода,
кървеше раната прободна
и време беше, на борба.