Изтича през сълзи,
завесата дебела.
Погледът мълчи
прозиращ през дантела.
Топи се в състрадание
стара болка и омраза.
Възкръсва ново знание,
топи последна метастаза.
Извира пролет от сърцето,
лотос нежен се разтваря.
усмивка блага на лицето,
като зорница лекичко изгрява.
Изпълва се пространството
с нектар от сладки рози.
Дошло Е вече царството
на любовта във безусловни дози!