Аз съм онзи, стопил снеговете
и опазил огньовете скрити,
а искрата в ръцете ми, двете,
осветява любов неоткрита,
не захвърлих горящия факел
и проникнал в дълбоки тунели,
аз от никого нищо не чакам,
само рани, но не и шрапнели.

Аз съм онзи, разбил страховете
и опазил душата от скърби,
а бутилка в ръцете ми, двете,
топлината ми носи на Бърбън,
не захвърлих отново стъклото
и погледнах през него небето,
само нишката утре на Клото
ще посочи какво е отнето.

Аз съм онзи, прегърнал живота
и опазил просторите чисти,
преминавам пространства по ноти,
моят дом е последният пристан,
не захвърлих копнежите скрити,
всяко утре бе ново начало
и отново в сълза преоткрита
с любовта аз осъмвам във бяло.