Аз не бързам фриволно за никъде,
сякаш идвах със пети сезон,
познаваем, сред множество ликове,
след сигнала на ударен гонг,
аз не вярвах в смъртта на триумфа,
имах лек за налудничав стрес,
все пред мен са широките друми,
не, не чакам от никого вест
и не тръгвам по стари пътеки,
стари пътища сам извървях,
не, не каня в компания всеки,
щом очаквам покана за грях,
не вървя по следи на кумири
и не бързам, и утре е ден,
все да споря за нещо намирам,
този дял е за мен отреден
да достигна брега и морето,
хоризонти на всички страни,
да позная у мене поета,
всички нощи със бледи луни,
аз отдавна преминах чертата,
не очаквах безоблачни дни,
не разпятия свързвам с отплата,
не отрекъл ни грях, ни вини,
но не бързам фриволно за никъде
в моя танц със вечерния дъжд,
моя лик сред незнайните ликове
аз открих неведнъж, неведнъж...