Желание и мъка.
Обич и тъга.
Мисъл и тъмнина.
Мое противопоставяне,
частица неизменна!
Преследваш ли ме?!
Тласкаш ли ме?!
Навсякъде до мен вървиш.
Прорязваш тялото на две
и вземаш най-безскрупулно едното!
А то се гърчи и терзае...
терзае мозъка,кръвта ми!
Терзае мисълта ми!
И сега така е
- разрязало си моето тяло
и го изправяш срещу мен
и аз се боря с него за да продължа...
Но, ах абсурд и истина!
Та то е мое, собствено, и аз го чувствам
в пулса си, в тътена на удари нанесени
- от мен върху безсилната му плът!
И аз съм части две
- Аз и Тя!
Коя съм Аз?
Коя е Тя?
И двете сме едно,
а всъщност сме отделни личности
с различен мироглед!
Не зная докога ще е така?
Аз казвам- \"Да\"
на чистата, човешка обич,
Тя:- Наистина ли е такава?
- Нещо трябва да те спира!
Но какво...?!
- Ехото си отеква само...
Тя не е от приказливите.
Тя осъжда и отрича!
\"Аз\" е в недоумение,търси,мисли,
лута своето съзнание,
из \"бездната\" на чувствата си .
Търси светлина от някой процеп,
да се появи...
Снишава се, изнизва се от тъмнината!
Светлина, привет!
Привет любов!
Привет желание и мисъл!
- Уви!\"Тя\" стои отново срещу \"Аз\"!
Пулса ми замира.
Съзнанието ми крещи.
Тя стои в тишина.
Главата ми бучи, напуква се от шум!
Шумът на разбунтуваната кръв.
Пламва цялото ми тяло, цялата горя!
Копнея за движение, вятър и простор!
-\"Тя\" се стопи в далечината...
Но, \"Аз\" я чувства върху своя гръб!