Аз чувствам силата си, бликнала победно
из мойте съкровени глъбини
и чувам вече призивната песен
на мъдрите Далечни Твърдини.

Очите ми не спират в хоризонта,
не ги оттласква краят на света:
приучени са вече на мащаби,
по мярка на сърцето и духа.

Врага надвивам с мисъл добротворна
и никога със гняв или със жлъч.
Наместо да отричам и осъждам,
отпращам опрощаващия лъч.

Научих се Твореца да съзирам
дори в несретника, потънал в тъмнина,
защото знам, че скрита надълбоко
и в него грее Божата искра.

За силата, избликнала отвътре,
признателност душата ми пои.
Аз знам Кому дълбок поклон да сторя
за моите щастливи бъднини.

                                                                                             25.ХІ.2000 год.