StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,988
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,567
   Точки: 2,643,313
   Съобщения: 147,269
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Атомно и мъдро...

Замислено е времето във мен,
стрелките му ме стрелят и оплитат,
в деня ми от безкрая озарен
надеждите очаквани се скитат.

Пак боса стъпвам в младата трева,
на хиляди глухарчета нашепвам,
отворила докрайно сетива,
със вятъра пречистена потрепвам.

До бистрия поток на вечността
присядам във красивите си нощи
и в него се оглеждам със душа,
тъй млада съм и трепетна все още.

А птиците ме следват като стон,
крилете ми запазват белостенни,
във техния вълшебен звезден тон
аз скривам свойте мисли съкровени.

И раждам силна нежна свобода,
създадена от минало и бъдно
и пак съм синоним на светлина,
която грее атомно и мъдро.

13.06.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-06-13
прочитания: 118
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход