посветено

От сцената актьорът бавно слиза,

наметнал на гърба си всички роли...

Приведен леко и с усмивка иронична,

съзрял смъртта  да чака зад декорите...

Животът му - игра с лица различни

(и всяко си остави отпечатъка)...

Тъй бързо се разлистваха  годините,

че той самият не разбра кога

остана сам с лицето в огледалото -

тъй непознато - неговото собствено...

С една оферта, хвърлена от дявола -

да тръгне със последната си роля...

Напук на болката... Небрежно, артистично

да пръска светлина и смях към залата.

Прожекторът сълзите му да стича,

когато е със гръб... Но да е Хамлет,

избрал „да бъде\" - до последното стъпало,

до сетната си реплика и роля...

Аплодисментите - единствена награда,

ще са последното, което ще запомни...

Ще са последното, което ще си вземе

към сцената, която го очаква...

Антрактът е отрязък тъжно време

за смяна на декора и на маската...