StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,673
   Потребители: 12,386
   Автори: 4,017
   Коментари: 319,457
   Точки: 2,652,993
   Съобщения: 154,447
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,734

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Алегро нон молто

Дали снегът разчете мислите
на сивия врабец от  клончето,
разгърнал ледения нотопис,
зашепнал сините му тонове,

ала спря небрежно да се сипе
върху керемидените писти.
Стрехата ръсна дъх коминено
с опушване до жълтолистно.

Закапаха сълзите й в окото
в локвата, изпила небесата,
в рими скрежови завърза косо
смръзналия  до въздишка вятър.

А пък зимата – да я закичиш
върху хурка – пухкава къделя –
да я изпредеш на тънка нишка.
От понеделник до неделята

да намотаваш бялата й прежда
по черничевата мотовилка,
да запариш чай с липа и мента
и прибавиш мед с тръпчива жилка...

Да виждаш как простенват халите
и ти се молят да ги приютиш.
И да нарониш от сухарите
за врабчето думи и трошици.

...И както сипе ноти звездопадът,
да слушаш как по пълнолуние
цигулките на бедния Вивалди
чегъртат бурята от струните.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-08-19
прочитания: 234
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход