Отломки от душата ми простенват... Със овъглени мисли пиша върху тях... И ветрове ранени ги поемат, за да достигнат своя верен бряг... Търкулва се сърцето ми самотно, а времето го гони по петите... Нарамило товара си безропотно, то бърза да се срещне със мечтите! &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова

uFeel.me

Акорди по пълнолуние