Аз и моят стих

Задушавам те в стоманени прегръдки

от черен тон, роден във пустота.

Думите изгубват своите стъпки,

обгърнати в парчета тъмнина.

В безсолен ручей плъзга се стиха ми,

заглушаван от раздиращия вик.

Как искам да изключа в миг света си,

за да скоча в най- пленяващия миг.

А мръсното стъкло на сивотата

да изтрия с порив в огнения стих.

В битието ми да грейне светлината.

Колко много обич в словото открих!

Думите отровени ще стенат,

мастилото ще гасне под ребрата им.

Всеки път щом черна четка взема,

ще знам, че в моя  ритъм е вината ми.

30.09.11г.