Рисувам се тъжна, рисувам се ничия,
а друг път рисувам ви как съм обичана.
Понякога страдам, понякога плача,
а често политам прегърнала здрача.

Описвам живота си с думи преискрени
/не винаги май получава се смислено/.
Отпивам от дните, отчупвам от мислите
и все се надявам още да искате.

Всеки път чакаща тежка присъда -
дали ви харесва открита да бъда.
Никога знаеща или докрая уверена,
но винаги търсеща и винаги себе си.

Заставам пред вас със своите стихове,
покланям се тихо шептейки: ОБИЧАМ ВИ!