Отровно аз напомням за убийства.

И лесна съм за мразене във стихове.

А утре дяволското ще ми липсва.

Ще нося приказки за необричане.

 Змиеподобно кожата ще сменям.

А красотата ми е самоубийца.

За залез нощем утрото заменям.

И паля с длани ледена искрица.

Безкомпромисно на себе си приличам.

А под маската се криеше тъгата.

Различно  е да се променям?

Пред мен се изповяда грозотата.

Но ледено заспивам в мрака.

Не се събуждам за размяна.

Светът измамата ще продължава.

А аз ще си измислям вяра...