StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,129
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,601
   Точки: 2,662,524
   Съобщения: 155,407
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,791

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

......

Издишаш, тежко,
мътни дихания на задръстен бял дроб.
Мълчиш... и чоплиш
в сивата пепел на пожълтялото минало.
Търсиш ( дали истински)
порцелановите парчета на 
детската си, разчленана душа.
Чудиш се, леко безсмислено,
защо заспива Слънцето нощем
и колко близко са най-ярките звезди.
Бягаш, едва, към реалността,
на ръка разстояние си от себе си...
Изсъхнали листа крият спасителни заклинания,
пред замъгления ти поглед,
грубо се взират във влажната зеница.
Вдишаш, дълбоко,
от никотиновия въздух, обладал света.
И тръгваш по неясната пътека,
показана ти от нечия невидима ръка.
Падаш, безпомощно,
в гъстата мъгла на спомена
и ставаш, почти безсмъртен,
запалил и изгорил черната роба на страха.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-01-03
прочитания: 68
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход