Нежно дъждът по капчуците ходи.
През вековете преминал,
устремен към пръстта.

Капчици ситни,
рояк - бързоноги.
Градът е притихнал.
Чува се само шумът на листа.

Мрачно и сиво - небето,
свъсило вежди...
Че умират със сила в полето.
Капчиците - нежни.

Проблясък, в надвисналият небосвод
Нещо страшно изкънтя.
Изпънат, старият гръмоотвод.
Светкавица поредна овладя.

В смъртта си, събуждат семена заспали.
Размекват - стегнатата пръст.
Те много дъждове са преживяли...
Магия носят, или своят кръст.

И мирис будят, на лозя и рози...
Аромати, носени от вечността.
Изпълват жадни коловози,
направени във оранта.