Когато търсиш нещо и не го намираш,
когато във очите няма светлина,
когато вечер лягаш си и със сълзи заспиваш,
когато в калното оставаш без душа,
когато болката ти е другар в живота,
когато злобата те рита ядно,
когато ръфа те жестокостта на скота,
когато в глухотата плачеш жално,
когато няма изход от тунела,
когато липсва другият отсреща,
когато тъжно главата си свела,
когато тихо плаче човечността насреща,
когато си мъртъв, а още си жив,
когато си питомен, а всъщност си див,
когато си радостен, а пък тъжиш,
когато не знаеш дали да мълчиш,
когато изгубиш последна надежда,
когато престанеш да бъдеш човек,
когато със злоба те всеки поглежда,
когато сълзата звучи като ек,
тогава почни отначало,
гради живота нелек,
гради новото цяло,
гради, за да станеш отново човек!