С памучна рокличка
идваш.
Да зная -
какво крие тя!
И искам -
но вече е лудост.
Той пръв
до ней
се добра.
Вятърът сластен
издува,
нейните
страстни платна.
Плющяща на воля
всред ласки,
от пориви,
бури,
мечти.
Пламтяща
със искри
блестящи,
пожари подпали
с дъги.
Във бялото
вече прогледнах,
на нейната
волна душа.
И късам
дантелите фини
на нежната,
бяла снага.
Тогава,
свободна полита,
тя с него
във танц
вдъхновен.
И гола
оставаш ти скъпа,
в ръцете
на пролетен ден!
Стефан Стефанов
19.04.2011 GBBG