Каква вълшебна нощ, какво родео!

                                   Телата ни преплетени горят!

                                   Ти Жулиета си, а аз Ромео!

                                   Душите ни в екстаз любов зоват!

                                   Докосвам те и всичко запламтява

                                   с вълшебен огън, с милион искри!

                                   Телата ни, разкъсвани от спазми

                                   любовен валс танцуват до зори!

                                   Очите ти разгарят в мен огромен

                                   пожар от вдъхновение и плам!

                                   Душата ми ще пази вечен спомен

                                   за тоз красив любовен ураган!

                                   И дългите коси на самодива

                                   с копринен блясък нежно милвам аз!

                                   И в миг душите ни в едно се сливат,

                                   и те обхванати от буйна страст!

                                   А устните ти, тънки и красиви

                               шептят, мълвят със нежен влюбен глас:

                                   Обичам те – да бъдем ний щастливи,

                                   и ме целуват бурно във екстас!

                                   От допира на твойта бяла кожа

                                   през мене преминава луд волтаж!

                                   И чувства бликнали с любов да вложа

                                   в тоз сбъднат сън, красив като мираж!

                                    А трепета на тази нощ любовна

                                    изпълва ни  със нежност,топлина!

                                    Обичам те, омайнице чаровна -

                                    в живота мрачен моя светлина!.