От кралството прокудена,
попаднах в пепелта,
три дни пълзях,
милиони сълзи,
милиони обиди.

Разбрах - сама съм,
без своя антураж,
без своите верни лакеи
Златните обувки свалих,
и тръгнах боса по трънливата пътека.

С надежди , като мъничко момиче, 
исках от пясъка замък да построя.
не бурни ветрове, а хора разни,
разбиваха час по час моя замък.

Като слепец, се опитвах
кубчето на рубик да сглобя.
о... толкова мечти,
о... толкова надежди
о, колко наивно си вярвах.

Спомням си, имах толкова много.
раздавах пари и помагах.
Днес събирам стотинки,
днес, на мен никой не помогна.

Бях силна, бях богата, имах приятели.
Днес съм бедна - днес съм сама!
И не, не се срамувам, че съм бедна,
срам ме е, че съм сама!