Красиви са нощите с влага солена,
разголиш ли плахо ранима душа
и слеят се с моята в малка вселена,
в която се скриваш, а аз те суша.
Oчаквам ги с трепет! Очакваш и ти ги,
мъглата от мисли да вдигнеш от мен
и в тиха блаженост, далеч от интриги,
едно да въздъхнем: - Вълшебен момент!
Самотни обаче и някак с насмешка
убиват със сноп огневърхи стрели
тъмата край мене дошлите зори.
Ругая и тях, и съдбата си тежка,
и всичко, което ни с тебе дели,
но само наум и с усмивка дори!