До баграта червило,
утаила се дълбоко
под невидимата рана,
останала отдавна от забравено прехапване,
едно-единствено между десетките,
които всеки ден се случват
и свикнали със тях,
дори не забелязваме,

до ледената пръска,
опарила те изненадващо,
в следобеда, лишен от всякакво очакване,
а рязко се е развалило времето,
а твоите устни са били разтворени,
в целувки несъзнателни с вибриращия
в топли звуци вятър,

до чая
и кафето,
морето пресолено,
тоника и джина,
и супата,
пипера на гнева и най-пикантния ти спомен,
до разтопения бонбон, най – първия,
в най-ранно детство,
до сетните остатъци усещане,

до капка…

искам
да попия
в своите.