Когато те усещам в полусън
и устните припламват по гърдите…
когато ти си само гърлен стон
и пръстите изписват серпентини
по телата… и сме потънали…
в оргазмена обител…
тогава очите на времето
спират погледа си…
и се разтварят в тихото
на чувственото ни безвремие…
© Павлина Петрова