Отново нощ е... дива, страстна...
в очакване потръпват ни сърцата.
Красива нощ... греховна, сластна,
насладата изгаря ни телата.

Луната нежно в стаята поглежда,
погалва ни със сребърни лъчи;
звездите срамежливо поглед свеждат,
страстта изпълва нашите души.

И пиеш с устните си ти от мен,
ръцете ти ме карат да крещя,
на тази лудост сме и двама в плен,
а огъня изгаря ни плътта.

И малката таванска стая,
свидетел е на нашата любов – игра,
за двама ни е сякаш рая,
убежище на страст, вълшебство, красота...

Нощта привършва, време за раздяла...
Аз тръгвам, теб оставям сам.
„До утре вечер !” – шепнем до премала;
И знаем утре пак ще е красива любовта.