Спря се отново и тежко въздъхна.

Трудно се движи, всичко боли.

Пустата старост вкопчи се в него

и нощем не дава му даже да спи.

 Бедният цигулар от нашата улица!

C мъка надигна се пак да върви.

Може би някой, там на площада,

щом го послуша, ще се смили.

Бавно извади цигулката стара,

с треперещи пръсти лъка изви.

Заплака тя жално и заразказва,

съдбата му тежка взе да реди.

Момиченце малко пред него застана

и дълго го гледа с невинни очи.

Ръката му хвана и я целуна:

"Повярвай ми, дядо, ще спре да боли!"

Цигулката падна в нозете му стари.

Радост надигна се в морни гърди.

Не бе получавал милувка такава.

Милувка от ангел с детски очи!