Когато сме изгребали Луната…
пребродили сме тайни небосводи…
очите на усмивката ми греят…
със пламъчета щастие…
И аз се вслушвам… в пулса…
във укротяването нежно…
И сънена е тишината…
гальовно сгушена е покрай нас…
със топлота и благост…
в най-съкровена реалност…
© Павлина Петрова