Синьо-зелена Магия е. Изумрудени са очите.
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава!
Безсрамни желания буди. На тях не се устоява!
Дръзко и властно. Хипнотично ми ги внушава.
Паяк-Чаровник. Пеперудата в мен съблазнява.
Заплита ме в своята мокра и лепкава мрежа.
Трябва да се спася, да бягам, да я разрежа.
Ала вече блудства с моята женска фантазия!
Мощна е тази Тестостеронна мъжка инвазия!
Синьо- зелена паяжина... Приготвена примката.
Тънки. Меки. И здрави са нишките на коприната.
Влажни са. Нежно ме омотават... Те оковават ме.
Брутални тласъците му- властни. И обладават ме...
Паяк-съблазнител. Силно, мръсно и бясно...
Похотливо потъва бавно в тялото ми прекрасно.
Бликват соковете ми дъхави. Стенейки се впива!
Като пиян, от нектара ми сладострастно отпива.
Мирис на мъжки глад, тежко въздуха напоява...
Задъхана страст, с мен хищно се съвокуплява!
Синьо-зелена мъгла,очите премрежени замъглява.
Изумрудената им светлина, само за миг затъмнява.
Безумен ме люшка в транс! Ритъма-мощен и див е.
Унесен, прониква в мен. Екстаза му дори уродлив е.
С бисерни капки- любовна пот покрит е. И оросява.
Пеперудените ми крилца- с перлички украсява...
Пие Амброзията ми! Треперещ. В луда наслада.
Но аз съм малка. За Нагона му- дребна награда.
Утре,ще има той друга! Нова и глупава пеперуда.
В синьо-зелени пламъци, пак ще гори Изумруда...
Не за мен!
Вече за друга...
by Antonina