С дъха си подхранваш моите причини
без огниво до лумвам, но с ясен копнеж,
дантелите ми да чезнат в омая пречистена,
че с пръсти изпръхнали грях по мене плетеш.
Тъчеш на тласъци върху стана-снага,
с устни усукваш от косите ми прежди,
разливаш в душата ми бяла боя-
багра на сладост и взаимни надежди.
Превръщаш нощта ни в ефирно изящество,
прекрояваш многократно начина свой.
Как искам с обятията ти да съм вечно съблечена...
В ръцете ти, творецо, аз дишам покой!