Рием дръзко в жар разпиляна. Бълва мълнии дъх закопнял. И кипят съдбовните трепети... (дори вятърът е разбрал...) Той заплита искри във косите. Разголено-нежни те ни прегръщат. Объркват посоки стрелките и мечтаем да няма завръщане...&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова
 
&nbsp;

uFeel.me

Разпиляна жарава