Не вярвам в Бога, малка грешнице!

Уряла царевица е луната,
звездите пуканки
по гърдите ти набъбнали притичват!
Когато цъфнат пъпките им жадно,
ще пия дълго бялата им лудост.
И после... нека ни прескочи пладнето,
кое тъй не искам да се сбъдва.

Танцувай, сянко!
Триста облака
звездите скриха в тъмни пазви
и твоя смях приплъзнал се под ризите,
и сплетени въжета от косите те!

Не искам никога да се разсъмне!
Ще срежа вените ни еретични.
Ела със мен - отвъд е тъмното,
камбанен звън подгонва птиците...

Не се страхувай, стигнахме реката.
Ела, лодкарите ни чакат
да ни отведат в нощта любовна....

... Тогава ще повярвам в Бога!