Подземен град на мрак и болка.
Царува в него вечна нощ
и не прониква светлината,
заглъхва мигом всеки звук.,
Вървиш по улиците. Бързаш.
А сякаш нямат, нямат край.
Не стигаш никъде. Не чуваш.
Не виждаш и не търсиш рай.
Не са ти нужни обич, нежност
и чувства силни сред страха.
Изпълва ужас всяка фибра от теб
и твоята душа.
Не спиш дори, не се събуждаш.
Не срещаш с радост утринта,
защото тук не се заражда
усмихната сред мрака тя.
И всеки риск е силна тръпка-
желан, изпълващ те със страх.
Емоциите носят болка.
след нея пък те чака крах.
Но ти не търсиш нищо друго
и не познаваш любовта.
Умираш бавно, неусетно.
Не липсват непознатите неща.
Подземен град. Тук няма време.
Царува в него вечността.
И всичките часовници са спрели.
Стрелките им са вледенени.