uFeel.me
Пиеса за страстта
Автор: rosaura,  21 януари 2009 г. в 10:49 ч.
прочити: 571

Син мрак се стеле над призрачния под. 

Протягам длан за да я уловиш,

но ти изчезваш. Като сянка отделяш се от мен

и в миг леден студ нахлува в главата ми.

Почти замръзвам.

Почти умирам.

Кой си ти?

Защо без теб ми е така студено?

Защо те чувствам толкова години като част от себе си?

Нима това е само суета?

Нима животът ни пиеса само е?

Не искам роля второстепенна тогава!

Искам да изиграя ТВОЯТА ЛЮБОВ!

Дамата на сърцето ти....

Кога ще ме обикнеш както Дон Кихот обичал Дулсинея?

Както Ромео в Жулиета се е вричал?

Както Отело ревността докарвала до лудост?

КОГА ТАКА ЩЕ МЕ ОБИЧАШ?

... Навярно отговора знаеш. Но все така си мълчалив.

И все така объркваш ме. И все така желаеш.

Аз знам, щом с ръка докосна те,

раздираш се от плътски повик.

Но обич моя, плътта ми не е всичко..

така съм от лъстта ти уморена...

Това е преходно, неистинско... И ВСИЧКО,

КОЕТО ИСКАШ В МЕН...

След този сън, аз зная -

при мене пак ще приютиш глава,

ще ме целуваш жадно, ще ме искаш,

ще слееш сянката си със нощта...

И любовта ще гасне, само викове кресливи

ще чува нощното небе...

А след като изригне с тъмна мощ вулкана,

тогава обич,

моето сърце ще спре...

Защото е ненужно...

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me