По пъпчето разлят е черен шоколад…
Облизваш ароматната находка…
От жарките ми пръсти руква нежен хлад…
Леглото става наша чудна лодка.
Расте усмивката ми в твоите обятия.
Разгаря мисли, воля, страст…
И става времето безсмислено понятие…
Пулсираме в неудържим екстаз.
Освободени, клетките разбъркват своя код.
Предават всичките сигнали утроено.
Мълчим, летим, не търсим брод
и стихваме… магично преродени…
© Павлина Петрова
\"Моите сезони\"