...................МАДОНАТА - V част
Звънецът я накара да махне тигана от котлона и да забърза към вратата:
- Идвам, чакай момент, тези чехли винаги са там, където не бива да са- Вихра подритна някакви пантофи встрани - идвааам!
Отвори. Камен се усмихна насреща и:
- Пак ли готвиш? Има ли и за мен? - той я целуна по носа, а тя бързо се отправи към кухнята.
- Ела тук, че не мога да си оставя манджите….
- Как е малката? - мъжът окачи връхната си дреха на закачалката и влезе в детската стая, където гукаше с дрънкалка в ръце момиченце. Като го видя, то протегна ръчички и пожела да го гушнат. - Ела, ела- нежно каза той и го вдигна. - Скъпа , да му сменям ли памперса?
- Ами не! Трябва да мине поне още един час. Ще се разоря с тия цени.
- Като не ми разрешаваш да ти подарявам -така ще е. Камен ходеше из стаята и целуваше пръстчетата, които детето му пъхаше в устата и в носа.
- Изми ли си ръцете - скастри го Вихра, това е най-вирусният сезон…
- Ей сега, чакай да я сложа. Миличко, чичко Камен ей сега се връща.
Малката започна неистиво да крещи. Вихра влезе и запя някаква песен, докато бъркаше поредната доза каша. Детето я гледаше с широко отворени влажни си очи и протягаше ръце, недоволно, че го изоставиха.
- Знаеш ли…- той се беше приближил и стоеше до креватчето - понякога се ядосвам, че ти отказах тогава. Това дете… можеше да е мое. Толкова го обичам, и тебе те обичам, но...да не говорим за миналото.
- Прав си, разполагаме само с настоящето - и тя тръгна към кухнята, провлачвайки чехлите си.
На вратата се обърна и ги погледна: Те двамата са нейният свят. След като се скараха с Камен заради нейното желание да забременее, тя премисли всичко и най-накрая се реши. Почна любовен романс с един компютърен инженер от банката, излиза с него един месец, но така, че всички да я видят, и после му вдигна някакъв ненужен скандал и го заряза. Тогава отново потърси Камен, призна му, че е бременна от другия. Той се усмихна кисело:
- Животът си е твой…и вдигна рамене…
- Но ти можеш да се върнеш при мен като приятел. - погледна го в очите и го привлече с нежно желание за близост.
- Не само мога,а искам - усмивката му показа колко много му е липсвала тя.
И само Вихра знаеше, че не беше бременна, че забременя през онази първа луда нощ, в която той я люби поне десет пъти, ненаситно и до изнемога. На другия ден отново и отново…после заедно преживяха месеците на очакването…
Камен прекъсна мислите и - тананикаше с дрезгавия си глас детска песен:
- Знаеш ли, Вихи, така не съм пял и на собствената си дъщеря. Много обичам това дете, обожавам го, на тати момиченцето - той погледна смутени към застаналата на вратата жена и се завъртя в кръг.
Една усмивка пропълзя по устните на майката и тя заприлича на картина на Леонардо.