Аз съм ничия – полъх на вятъра,
разлюлял тръни в опустяло поле.
Аз съм ничия – не съм те чакала.
Отдалече, за малко, бързо дойде.
Глътка въздух преди да е съмнало.
Малко нежност, думи, мечти и лъжи.
Слънцето го няма – не е тръгнало
към тези измислени наши земи.
Зорница плези ми се мълчаливо,
а Млечният път покрит е с катран.
Гледаш ме с желание, закачливо.
Не изпитвам жалост, а нямам и срам.