Под кротките,

настоятелни целувки

на Слънцето,

снегът топи се

някак плахо и свенливо.

През ненадейно

стоплената земна угар,

нетърпеливо,

тялото ми избуява –

крехка пролетна трева съм цялата.

И докато трепетно

и нежно

докосваш връхчетата ми наболи,

детелина четирилистна да откриеш,

аз щедро

стръковете си разгръщам,

попивам

ласките на пръстите ти,

лудите,

и ти дарявам

всичкия свой дъхав аромат –

заедно с пчелите

и със пеперудите…