Дихания отекват в тъмнината,
разливам голия си чар по теб,
изтривам нежно с пръсти пак вината,
че си помисли как без мен е по-добре.
Колебание и страх преливат в грешка,
но да прощавам се научих вече,
понеже аз съм изворът на всичко,
където чувстваш се безсилен и отвлечен.
Не, няма да допусна да потънеш,
ти знаеш ли, че нямам дъно,
че топли и дълбоки са водите ми,
но дори и през нощта там не е тъмно...
******
В косите ми заравяш нежно пръсти,
вината с яростен финес събличам...
най-лошото, което бих ти сторила е
.......да не те обичам..............................