В тишина недокосната нека трептим,
преоткривайки нейните ласки.
Не задавай въпроси и нека горим
във вулкана на своите страсти.

Във мълчание думи да пият със сласт
всеки допир на обич стаена,
ти раздаваш, потапям се в твоята власт
и прегръщам безкрайна вселена.

Ти си моето тайнство в сакралния миг.
Ти си мое причастие свято!
Приеми ме, гори ме и бурен, и тих
в своя огън докрай, без остатък.

С теб люлея във скута най-свидната нощ,
всеки стон във очите ти светва.
Опияняваш, разтърсваш ме, моя Любов,
моя тихо прошепната клетва.