Опитваш се да ме предвидиш...

Но аз сама не знам какво ще сторя

щом доближа лицето свидно

и щом с вълнението се преборя...

Ще вкуся устните ти меко и с наслада,

от моя дъх ще се опиеш ненаситен,

сякаш нощта последна , след хиляда,

във свойта приказност ще ни оплита...

Ръцете, вероятно, с любопитство,

ще те обхождат трепетно, безспирно,

на интуицията своя ще разчитам,

като царица във владение обширно,

и ще пробудя цялото ти тяло

със всеки жест и всеки допир неочакван...

Сърцето ти почти ще е замряло...

и закопняло...

И ще ме имаш....

за целувките ти жадна,

и топло тялото ми в страст ще се извива,

ще търсиш кожата ми хищнически, гладно,

а аз ще бъда с теб безкрайно търпелива

и услужлива...

Докато прилива от чувства неизказани

не оцвети нощта в омайващо сияние

и от умора в мойта мека гръд атлазена

не се отпуснеш във любовно бездихание...