Нека само тая нощ да бъде по-лирична
за миг поне бъда по-различна
Да свалим от телата си всекидневното сиво
да рисуваме с пръсти толкова диво
че най-доброто от мен да откриеш
и болката за кратко да отмиеш
Нека само телата говорят в мрака
нищо че друг там някъде чака
и страшно и бясно даже ревнува-
утоли ме сърцето ми-тебе жадува
Танцувай отгоре ми даже вилней
не се страхувай от мене недей
С устни меки търсещи и топли
изтръгни от мене тихи вопли
Чувствам те-нежен как галиш полека
а аз съм далечна но тръпнещо мека
Като цвете с ръка-ти ме милваш отгоре
и с капките пот ме рисуваш надолу
а аз се усуквам по твоето тяло
и трептяща се вливам в тебе изцяло...
Но сепвам се тогава в полумрака
Кога е минала нощта?
Че цяла нощ и друг ме чака
а в моите устни -блеснала зора
И тръгвам си с наведена глава
засрамена виновна че сам могла
страстта си с друг да утоля
Но знай че то не беше страст
то беше чудо
то беше среща с много красота...
...като ликьор с пияни вишни
нощта -в която бяхме по-различни