Времето минава и с теб се случва нещо, което смяташ за необратимо. Неусетно от малкото влюбено момиче си се превърнала в момичето за утеха. Станала си тази, която утешава самотните мъже, били те женени или пък не. Но не, не си първата, нито си последната! Някога и твоята майка сигурно е била, вероятно и твоят баща е имал такава жена в живота си. И все едно, каквото и да стане ти си тази , която винаги ще е на среща на някои мъж. Мъж който едва ли те обича така , както ти се иска. Ти си неговото бягство от реалността, момичето при което отива когато е самотен, или когато му е омръзнало от съпругата му. Прекарвате заедно час, два, рядко цяла нощ, защото някъде там го чака жена му, приятелката му, или просто иска да остане сам щом ти се наслади. И това се повтаря всяка нощ, идва при теб и после дори още по-спонтанно си отива и ти пак си сама. Но не, нищо не можеш да направиш, защото знаеш... как стоят нещата, той е женен. Ти сама се съгласи, знаеше, че не е свободен, но беше толкова прекрасно, че не можа да устоиш на изкушението и постепенно го обикна, такъв какъвто е, женен, с дете, обвързан... нечий чужд мъж. А дали го обичаш едва ли, може би е като вреден навик, като цигарите които не можеш да откажеш, защото смяташ, че не можеш да живееш без тях. И това се повтаряше всеки ден, с голямо нетърпение очакваш неговото позвъняване, а ако не се обади, се надяваш да е защото ти е устроил романтична изненада, но едва ли, казваш си какво от това така или иначе пак щеше да заспиш сама и пак сама щеше да се събудиш \"може утре да ми се обади\"... ако му остане време! Понякога се чувстваш като \"лека жена\", но не, не си, ти си \"любовницата\" -различно е. След време ще свикнеш с тази ситуация винаги да бъдеш втора, да си скрита в сянката на друга, да си винаги резервата, дори за свое успокоение ще убеждаваш сама себе си, че така ти е по добре, че така имаш свобода и личен живот, че не ти се налага да си постоянно с него, че е по-вълнуващо! Така би залъгала своите приятелки, когато им разказваш колко е прекрасен той, но не и себе си! Себе си можеш само да успокояваш, не можеш да излъжеш , защото знаеш нелепата истина, влюбена си в женен мъж. След време ще започнеш да се сравняваш с нея, да се питаш с какво те превъзхожда тя, Нима е по-красива, или по-умна, по-добра, по-секси, не, не е! Единственото е по-стара от теб! А той защо я предпочита? На този въпрос трудно ще си отговориш, докато и не проумееш това, че винаги ТЯ ще е на първо място. Дори и да направиш огромната грешка да го попиташ , и той не би могъл да ти отговори логино. Ще дойде момент в, който ще се питаш, защо ли го срещна, защо позволи да се влюбиш. Ще си задаваш безброй много въпроси на които дано някога си отговориш. Преживяла съм това, но не мога да ти дам съвет, не мога да ти кажа как да се избавиш от страстта си към забранения плод. Би могла да си първата в сърцето на някой мъж, едва когато си негова съпруга, но това далеч не значи, че си единствена. Може би, накаде там едно момиче страда само в мрака от любов по твоя съпруг. И тогава се запитай с какво си по-добра от нея, че е още с теб а не с нея. И ще разбереш защо днес той избира своята съпруга не ТЕБ!