Когато ме прегърнеш,
се стопявам, като снежинка, кацнала в ръцете ти.
Когато ме целунеш,
аз забравям и думите остават неизречени.
Когато ме докоснеш,
се смирявам
като вълна, разбита в бреговете ти.
По кожата ми ти чертаеш
карти на ненамерени съкровища.
Когато ги откриеш, ги маркираш
със устни и със зъби, с език...
В очите ти потъвам и разбирам,
че е по-хубав всеки следващ миг
и с цвят зелено-сенчест е белязана
и тази и секундата след нея...
Когато си до мен, аз знам че има ме
и знам, че продължавам да живея!